Падам
или в теб
нощувам.
В твоите очи . И тяло.
Сутрин с тебе се сбогувам.
После…
всичко става бяло.
Падам ли…Или съм стигнал
дъното на суха вечер.
Ти си в мен
едно прозорче,
прелетяло цяла вечност…
Прагът сякаш е начало
в някаква добра поема.
Тръпне в мене
твоето тяло –
оправдание за време…
Падам ли…
или отдавна
Ада в себе си съм стигнал.
Ти кажи.
И за пощада
Заключи във мен
следите…