Пръстите срещат те с допира мъжки, нахален.
търсят в косите ти трепет останал от снощи,
днес ще съм всичко, но няма да бъда брутален.
Нищо, че съмва се, в мене напира за още.
Тесният лъч, прецедил се през щорите стари,
нежно те гали, а аз със ръката го повтарям,
май, че решил е да пали във тебе пожари,
пръстите тръгват, с целувка очите затварям.
После попити от лятната ранна прохлада,
влизаща в стаята с лая на улично куче,
тихо със устните търсиш по мене наслада,
срещаш мощта ми, и явно е пак ще се случи.
Чаршафите мокри, незнайно захвърлени долу,
лъчът от прозореца скри се, отдавна е пладне,
леглото търпи ни, и то е останало голо,
а ние унесени в шемет за още сме гладни.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Пальцы встречают тебя по-мужски, я нахален
Трепет ищу в волосах твой, оставшийся с ночи
Буду настойчив, игрив, и немножко брутален
И рассвет не причём – просто хочу тебя очень.
Солнечный луч проникает сквозь старые шторы
Гладит тебя, я руками его повторяю
Май искусил тебя, рухнули напрочь запоры
От поцелуев и ласки твоей замираю.
Ветер подул и приятная утром прохлада
С лаем дворняг через окно к нам сочится
Губы твои, о какая же это услада!
Видишь я в тонусе – явно должно получится.
Мокрые простыни нами низринуты долу
Старый диван от стыда наливается кровью
Стерпит, не страшно, подумаешь тоже мне голый,
Мы до сих пор не насытились нашей любовью.