***
Научих се на мъдър, прост живот
Перевод на болгарский язык:
Мария Шандуркова
Научих се на мъдър, прост живот,
небето гледам със молитва в Бога
и бродя пред вечеря с бавен ход,
за да потисна празната тревога.
В дола, кога зашушне репей тих
и грозд налива жълтата рябина,
аз съчинявам весел, светъл стих
за всичко тленно, тленно и красиво.
Завръщам се. И лиже мойта длан
котакът пухкав – мърка и се гали,
и пламва ярка светлина натам,
над куличката в езерни дъбрави.
И само някога на щъркел вик
прорязва тишината в тънка струя.
На моята врата във този миг
почукаш ли, едва ли ще те чуя.
1912
НаУчих се на мЪдър, прОст живОт,
небЕто глЕдам със молИтва в БОга
и брОдя пред вечЕря с бАвен хОд,
за да потИсна прАзната тревОга.
В долА, когА зашУшне рЕпей тИх
и грОзд налИва жЪлтата рябИна,
аз съчинЯвам вЕсел, свЕтъл стИх
за всИчко тлЕнно, тлЕнно и красИво.
ЗаврЪщам се. И лИже мОйта длАн
котАкът пУхкав – мЪрка и се гАли,
и плАмва Ярка светлинА натАм,
над кУличката в Езерни дъбрАви.
И само някога на щъркел вик
прорязва тишината в тънка струя.
На моята врата във този миг
почукаш ли, едва ли ще те чуя.
***
Я научилась просто, мудро жить,
Смотреть на небо и молиться Богу,
И долго перед вечером бродить,
Чтоб утомить ненужную тревогу.
Когда шуршат в овраге лопухи
И никнет гроздь рябины желто-красной,
Слагаю я веселые стихи
О жизне тленной, тленной и прекрасной.
Я возвращаюсь. Лижет мне ладонь
Пушистый кот, мурлыкает умильней,
И яркий загорается огонь
На башенке озерной лесопильни.
Лишь изредка прорезывает тишь
Крик аиста, слетевшего на крышу.
И если в дверь мою ты постучишь,
Мне кажется, я даже не услышу.
1912