Останали за дълго време вплетени,
без никакви движения и бездиханни,
тела изправени в безмълвно единение,
ръце обгръщащи, сърца за още жадни.
Държим се здраво, сякаш сме над пропаст.
Борба и страх захвата да запазим.
И вкопчени в страстта, като в живота,
разтърсва ни поредният оргазъм.
Не бързаш да ме пуснеш, хватка здрава,
дъхът ти във косите ми бушува,
а паднала сълза на мъжкото ми рамо,
наградата от теб рисува.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Остались мы на время сплетены
Движенья нет мы просто бездыханны
Тела конечно жаждали весны
Своими ненасытными сердцами.
Как перед бездной плачем и дрожим
И страх порой доходит до маразма
Но страсть над нами властвуя кружит
И всё таки доводит до оргазма.
Ты отпускать меня не захотела
Огонь любви в тебе ещё бушует
Твоя слеза сползла на моё тело
И что-то там хорошее рисует.