По тихи нощи будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво…
Виж, като въгленче гори.
По жътва време не остава
от грешна обич да боли-
очите трескаво наричат
прокоба тежка в шепа дъжд…
Дошло е време за обичане,
жена греховна, страстен мъж…
и вятър, в нощите препуснал,
по огън пътят начертал…
За още миг са жадни устните,
безумно жива е нощта…
По тихи нощи, будни стъпки-
къде ме водят, аз не знам…
Но щом нощта осъмва будна,
те гонят вярната следа.