по мотивам Красимира Георгиева
( Болгария)
В тиски меня зажала так судьбина,
Как в мяч, со мной играли недруги и други,
Что в полнолуние, оскалив зубы от кручины,
Завыл я волком на Луну в седую вьюгу...
Красимир Георгиев
ПЪЛНОЛУНИЕ
Така ме стиска в шепите си съдбата,
така ме премятат и тия, и ония,
че ми иде да се озъбя на луната
и като вълк да вия.