Комедвенска Ники
Наследство
Остана ми едно дърво от баба -
една изпосталяла стара вишна.
Снагата крива, корените слаби...
Ни цвят, ни род - не ставаше за нищо.
Накриво я посрещах - трън в петата,
посегна ли с топора, ще я срина.
На косъм й се вееше душата,
завързана за старата градина.
И с две ръце замахнах - да я няма!
Но се превих, останала без сила -
аз цял живот руших и сякох само,
а ни едно дърво не посадила.
Топора го зарових във земята.
Оставих я, пък нека да не ражда!
И с шепи я поливах цяло лято
да не умре от мъка и от жажда.
Дали отгоре баба бе видяла
и силата й върнала предишна...
Напролет я заварих разцъфтяла.
...и ядох плод от бабината вишна.
http://www.stihi.ru/2012/06/17/6686
SPADEK
Zostalo mi po babci pewne drzewo-
stara, zeschnieta, wysluzona wisnia.
Slabe korzenie, pien, co rosnie krzywo…
O kwiecie czy owocu- nikt nie myslal.
Co zrobic mam z tym fantem, nie wiedzialam.
Wziac by siekiere, sciac i po klopocie.
W galeziach jak na wlosku sie bujala
dusza, zamknieta w tym starym ogrodzie.
Siekiera w rekach, zamach- sprawy nie ma!
Wygielo mnie, stracilam nagle sily-
w zyciu niszczylam, cielam bez problemu,
a chocby drzewka w nim nie zasadzilam.
„Topor wojenny” w ziemi zakopalam.
Nie rodzi wisnia- to juz bez znaczenia!
Garsciami wode cale lato lalam,
by nie umarla z bolu i z pragnienia.
Czy babcia z nieba wszystko to widziala
i drzewu dawne przywrocila moce…
Byla na wiosne wisnia w kwiecie cala.
…jadlam babcinej wisni tej owoce.