Автор: Йорданка Господинова, Болгария
СНОВА
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
Без глаз, ослепленных во гневе,
Без чувств, унесенных по ветру,
Разболтанная и без веры,
Я стала, мне кажется, пеплом.
Вернуть захотелось мне молодость
С конями на вольных просторах…
Восходы, закаты припомнились,
Цыгане в нарядных уборах.
Привиделись воспоминания.
Я здесь, и я очень далёко,
Раздетая и в ожидании,
В безлунной ночи и глубокой.
Сгорела, и вот будто в копоти
(Вопросы безумия, больно)...
Так тяжко, но нет уже робости…
С меня уже хватит. Довольно.
Наутро пришло понимание,
Вернулись пропавшие силы.
Любовь – это чуткость, внимание,
И снова просторы мне милы.
Оригинал
ОТНОВО
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/06/23/2336
Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе…
Виж, зората на изток кърви.
Във това запокитено време
се задъхвам от неми очи…
Аз съм тук, и съм много далече,
може би във една тишина,
като дрипа в безкрая съблечена…
В нощ безлунна пак търся сама
живи въглени в пепел помръкнала
( от въпроси до лудост боли)…
Днес изплаках мечтите си в Пъкъла,
а без тях как ще имам звезди?...
И загледана в утро очаквано,
тайно вярвам, че в новия ден,
ще намеря очите си някъде…
И отново ще имам небе.