Животът може в най- безумен миг
да разруши мечти и обещания.
Налива болка в скрит, сподавен вик
и утрото потапя във страдания.
И точно тук, в изтритата сълза,
в юмрука, стиснал мъката до лудост
откриваме най- простите неща,
онези, без които ни е трудно.
Една звезда, родена в две очи
искряща като тръпнеща надежда.
И обич, без която сме сами,
защото всички истини процежда.
За да застане, даже и сама
в най- яростната битка за живота.
Да удря като приливна вълна
с едничка мисъл да измие злото.
А яростта ще бликне във мечти,
щом в битката живота оцелее.
Лазурен изгрев чист ще се роди
и като Феникс с обич ще живее.