„ДВЕ РОЗЫ”
Николай Степанович Гумилёв (1886-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДВЕТЕ РОЗИ
Пред портите на рая – дивни
две рози с пищна красота,
но розата на страст е символ,
а земна рожба е страстта.
Едната мило розовее
като девица с нежен свян,
а другата сред пурпур грее,
познала там любовен плам.
На прага мъдър на вселената
така Всевишният реши:
жарта на страстното горене
към райски тайнства приобщи!
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 13, 2014.
Ударения
ДВЕТЕ РОЗИ
Пред пОртите на рАя – дИвни
две рОзи с пИштна красотА,
но рОзата на стрАст е сИмвол,
а зЕмна рОжба е страсттА.
ЕднАта мИло розовЕе
катО девИца с нЕжен свЯн,
а дрУгата сред пУрпур грЕе,
познАла тАм любОвен плАм.
На прАга мЪдър на вселЕната
такА ВсевИшният решИ:
жартА на стрАстното горЕне
към рАйски тАйнства приобштИ!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Гумилёв
ДВЕ РОЗЫ
Перед воротами Эдема
Две розы пышно расцвели,
Но роза – страстности эмблема,
А страстность – детище земли.
Одна так нежно розовеет,
Как дева, милым смущена,
Другая, пурпурная, рдеет,
Огнем любви обожжена.
А обе на Пороге Знанья...
Ужель Всевышний так судил
И тайну страстного сгоранья
К небесным тайнам приобщил!
---------------
Руският поет и преводач Николай Гумильов (Николай Степанович Гумилёв) е роден на 3/15 април 1886 г. в Кронщадт. Като един от водещите руски представители на течението акмеизъм в творчеството си поетът често разглежда силният човек, воинът – „Романтические цветы” (1908 г.), „Костер” (1918 г.), „Огненный столп” (1921 г.). Известни са поемата му „Блудный сын” в стихосбирката му „Чужое небо” (1912 г.), книгата „Колчан” (1916 г.), драматичната приказка „Дитя Аллаха” (1917 г.), драматичната поема „Гондла” (1917 г.) и др. На 25 август 1921 г. близо до Петроград Гумильов е разстрелян като участник в контрареволюционен заговор. През 1991 г. делото му е преразгледано в съда и поетът посмъртно е обявен за невинен.