(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я людским вниманием ошпарена
И теперь гуляю по ночам
Через дверь со мной не разговаривай
Я хочу в твой дом, к твоим очам
Я живу, как раненная птица
И меня накрыла тишина
Ты мой ветер, ты моя зарница
Я тебе навеки отдана.
В этот миг хороший мой и ласковый
Я к тебе ладони протяну
Ты согрей меня худую и не броскую
Я тебя любовью помяну.
ЩЕ БЪДА ТВОЯ
Ако от хорска суета опарена,
във нощите ти скитам слепешком –
не ме отпращай, не убивай вярата...
Пусни ме, нека вляза в твоя дом.
Ако от злобни клетви наранявана,
очите ми потънат в тишина –
Повярвяй ми и ме поискай цялата,
Бъди за мен и вятър, и земя...
И в този миг на обуздано бързане,
към тебе ще протегна две ръце…
Стопли една и бягаща, и зъзнеща -
ще бъде твое моето сърце.