А може би сезоните се сменят.
А може би животът си отива.
А може би умираме по-лесно,
когато съвестта ни ни убива.
И може би обичаме по-трудно.
Годините вървят полека-лека...
И може би разлюбваме по-бурно,
когато любовта ни е утеха.
И може би копнеем да сме смели,
а търсим топлина във самотата.
И може би в реалните предели -
самотни сме родени на земята.
И може би, направени от глина,
бог със ръце и със любов ни мачка.
Душите ни преточва като вино,
завърта колелото неочаквано...
А може би по стъпките си крачим
и минали животи ни изпиват.
За себе си любов поне да значим,
посоките, когато ни убиват.
А може би с ръка ще махнем леко
и просто като есен ще отминем.
А хоризонтът е така далеко...
Душите си поне да не подминем.