Аз съм твоя, а всъщност не съм.
С теб съм малко свенливо момиче.
И когато посягаш насън
тишината от мен да събличаш -
онемява светът ми смутен...
И снагата ми - кръшна лозница,
на небето горещо във плен,
изчервява зърна на девица…
Сякаш лятото мина насън,
сбирах нежно лъчите ти плахи
и горях, розовеех отвън -
връзвах гроздове в твоята стряха.
И сега съм по-сладка от мед!
Щом разпукаш мечтите ми с устни -
всеки миг, дълго пазен за теб
ще се слее със нощите къси...
И ще плиска наяве, насън
всяка капчица сок. Лудо вино!
А над чашата - с празничен звън
като Бог ще се спуснеш незримо
Ти ще жертваш момичето, знам...
Ще умре като твоя любима,
в тишината на утрото, там
и в студа на последната зима.