Добре е,че ме върна на земята.
Май прекалено много се увлякох.
Дори облякох ризата с крилата.
След думите ти просто я съблякох.
Не бях я вадила от много време –
молците са надупчили тафтата,
поскъсана е, дявол да го вземе,
и малко са опадали перата...
Сега съм гола. Ще пера и гладя.
Ще кърпя, ще лепя и ще колосвам.
А ризата си честичко ще вадя –
живота си във полети износвам.