Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива.
Овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето от хребета слиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно.
Той е зрънце любов във отлюспена шепа добро,
посадено по изгрев с росата отгоре на хълма.
Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.
Той небето издига – да диша земята свободно.
Този мъж се замесва с любов и сълзи на жена
и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно.
Този мъж е горещ. Той ухае на прясно сено.
И е силен и нежен, сълзите дори да го стягат.
Този мъж е криле. Той е покрив от бяло платно.
Той е глътка живот. И да бъде живот му приляга.