Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина,
отрови, спирт и всякакви отвари...
Да си налее изворна вода.
(днес няма да говорим на Граали).
А своя празен свят ще оцветим
с вкуса на най-препълнената чаша.
Та ако може някак да простим
на Бог, че да налее, не сколаса.
И няма дух по-силен и чудат
от онзи дето в чашата живее...
А празните напразно ще дрънчат
на масите, където вино леем.
И нека минат хиляди луни
от времето на хаоса небесен.
Човекът ще налива и троши
и пълната му чаша ще е песен.
И пълната му чаша в своя дух,
Духът ще възвиси и ще познае.
Като водата чиста на Исус
във вино претворена... И за рая.