Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.
Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
Навярно инак би могло,
но мъничко ще пофлиртувам.
Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.
Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
придърпва ни и ни ласкае,
а после всякак ни влече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...
Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...
Тъй трезва истината става.