Любовь пронизана
страданьем –
как сладко
это наказанье.
Чувств нет острее –
пропасть манит
безумием.
И как в тумане
шагнём вдвоём
с обрыва смело –
рука в руке,
и нет предела
свободе чувств!
Не страшен край…
Прости меня!
Прости!
Прощай!..
(Иллюстрация из Интернета)