ВЛАДИМИР ЛАВРОВ
Народ безмолствует, но смута
Уже зачата в духоте ночи,
И ощущенье роковой минуты,
Когда младенец громко закричит,
Так явственно, что кровь густеет в жилах,
И стынет под рубахой липкий пот…
Не спится в эту ночь на ложах жирным,
Худым зевота раздирает рот.
Песок в глазах, но сна как не бывало,
Предчувствие грядущего конца,
В дворцовых спальнях сдернув одеяла,
Вошло в изломы царского венца.
Как тесен, тяжек обруч! В напряженье
Трещит орехом лобовая кость,
И мечутся предшественников тени,
Хватают за руки слепые страх и злость.
Пока еще не свернутая шея
Уже болит и дергает кадык.
Слюною брызжет баба-ворожея,
Сует отвар, но посинел язык…
_________________________________
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
Превод от руски език на български език.
(Перевод с русского языка на болгарский язык)
http://stihi.ru/2011/07/18/3054
БУНТ
Народът си мълчи, но бунтът
заченат е сред тягостния мрак,
мълвата за съдбовната минута,
когато младенец ще кресне пак,
е тъй реална, че кръвта гъстее
и мазна пот под ризата застива...
Не могат да заспят от страх дебелите,
а кльощавите още се приспиват.
Смъдят очите, но сънят не идва,
предчувствие за приближаващ смерч
нахлува в царски спални под завивките
и разпилява и венец, и герб.
Пристяга хватка обръчът! Напрегнато
пропуква като орех челна кост,
витят сенки на предшественици
и стискат слепите ръце на страх и злост.
Все още не е изкривена шията,
гръклянът гърчи се, боли ни всеки вик!
За здраве стара врачка ни облива
с отвара. Но е посинял езикът...