Чужое время

Владимир Лавров
ВЛАДИМИР ЛАВРОВ

Чаще летит, но в данный момент ползет еле-еле,
Отдыхая на каждом делении циферблата.
У кого попросить обновить его, выдать по блату
Еще пару лет, а к ним две-три недели?
Говорят, что я пережил средний возраст мужчины
В нашей стране – когда ты такое слышишь,
То чувствуешь себя виноватым, говоришь потише,
Вжимаешь голову в плечи просто так, без причины.
Те, кто уже скончался, поддавшись статистике,
Смотрит сурово из встречной толпы мертвым взглядом.
Но продолжает срывать с календарика желтые листики
Каждое утро в гостиной центрального парка-сада…

*
мне не встретиться больше с тобою знаю уверен
капли дождя смывают следы твоих ног в моей памяти
как же меня занесло сюда в это чужое время
где не только тебя а себя самого уже не найти
в этих улочках полных чужого холодного смеха
на площадях где фарфоровый звон от разбитых чашек
продолжает жить в притворившемся вечным эхе
во дворе где висят на веревке простыни и рубашки…
_____________________________________________________

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Превод от руски език на български език.
(Перевод с русского языка на болгарский язык)
http://stihi.ru/2011/10/31/2851

ЧУЖДО ВРЕМЕ


Често лети, но в даден момент пълзи примирено
и почива на всяко деление на циферблата.
Но кого да помоля аз да ми отпусне приятелски
още две-три години и може би няколко седмици.
Споменават, че средната възраст за мъж съм подминал
за страната ни – щом този извод чуеш,
вече говориш по-тихо и сякаш виновен се чувстваш,
сгушваш глава в раменете, ей тъй, без причина.
Този, който почина, повярвал в добрата статистика,
гледа строго в тълпата насреща с мъртъв поглед.
Но продължава да къса той от календара жълти листове
всяка сутрин на главния парк-градина в гостната.

*
...няма повече с теб да се срещна аз зная уверен съм
капки дъжд ще отмиват следите ти в моята памет
как ме доведе съдбата тук в чуждото време
където и тебе и мене самия вече ни няма
в тези улички пълни с чужд смях вледеняващо весел
на площади със звън порцеланов от стари сервизи
продължава да бди лицемерното вечно ехо
там на двора където висят на въжето чаршафи и ризи...