Сергей Есенин
" " "
Пойду в скуфье смиренным иноком
Иль белобрысым босяком
Туда, где льется по равнинам
Березовое молоко.
Хочу концы земли измерить,
Доверясь призрачной звезде,
И в счастье ближнего поверить
В звенящей рожью борозде.
Рассвет рукой прохлады росной
Сшибает яблоки зари.
Сгребая сено на покосах,
Поют мне песни косари.
Глядя за кольца лычных прясел,
Я говорю с самим собой:
Счастлив, кто жизнь свою украсил
Бродяжной палкой и сумой.
Счастлив, кто в радости убогой,
Живя без друга и врага,
Пройдет проселочной дорогой,
Молясь на копны и стога.
<1914-1922>
" " "
Смирен монах във роба дълга
или пък белобрад босяк,
към равнините тръгвам мълком
и брезов сок ще пия пак.
Земята искам да измеря,
повярвал в призрачна мечта,
на чужда радост да съм верен
в звънящата от ръж бразда.
А изгрев с длан - роса прохладна
бере си ябълки - зари.
Гребе косач сено по пладне
и песни ми реди добри.
Без лична горест да изтъкна,
на себе си мълвя това :
щастлив - в живота който мъкне
бродяжна палка и торба.
Щастлив - в мизерна радост който
приятел няма, нито враг.
По селски път, сред куп ръкойки,
върви и им се кланя пак.
Перевод - Галина Иванова ,Варна, Болгария - 22.07.2012