Какво му хареса на бедното стихче?
Гъмжи от символика, плач и мъгли.
Там, видиш ли, влюбен е паднал тъй ничком,
... че даже - безбрежен ум - теб те боли.
Но ти нали с нищо не си допринесъл
за по- позитивна настройка и глас.
Тогава защо си мълчиш, че е есен
и тези, в стиха, са досущ като нас?
Гнезди самота и въпрос постоянен
в деня им залутан е, сякаш че в сън.
Несигурност може би е същността им,
страстта им навярно заглъхващ е звън.
Неясният път е така предположен,
че всеки се взира отсреща - сърдит,
но хладна раздяла не бива да може
да стане възкръснал в живота им мит.
И сигурно тъй бих мълвила безкрайно,
залъгвайки себе си с майски рефрен.
Но всъщност си зная, дори не е тайна -
ти ни в стих, ни в проза - не мислиш за мен..