Тази нощ чувах твойте сълзи,
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом
по охлузени, дрипави друми…
Сякаш търсиш в безкрая подслон,
а тъгата те следва без думи.
Спри за миг. Аз отново съм тук.
И ти вярвам… по-силно от вчера.
Сто реки, дето бягат на Юг,
ме орисаха теб да намеря.
За да бъда дъгата след дъжд,
светъл лъч във небе посивяло,
нежността в груба ласка на мъж,
плаха стъпка към ново начало…