Мистериите на съзнанието
/Към "Йога на интегралното съзнание"/
(Работен вариант)
25.06.2012
Сънищен дневник
Пиша много текстове в „асоциативно състояние”. То може да е в моменти непосредствено или близо след събуждане, когато все още е съхранена специфичната настройка, прозрачност, широта – на особената граница към тривиалното будно състояние, в което съзнанието се „затъмнява” от императивите на деня, „свива се периметърът му”, ограничава се неговата „прозрачност”, или по-късно, когато в процес на настройка за визуализиране успявам да се доближа до периметъра на тази специфична гранична зона в дейността на мозъка и съответните характеристики на процеса на съзнанието. С течение на времето се постига някаква настройка, която може да се прилага в различни части на деня – практиката по визуализиране води до активиране на вътрешния генератор, потича потокът от размисли, идеи, предположения, догадки, прозрения, може би и погрешни мисли (макар че аз вярвам в правилната преценка на вътрешния генератор)… Оставям текста да отлежи няколко дни или месец, а когато се зачета след това сякаш не аз съм го написал, а някой друг. След първите няколко изречения, обаче, си припомням, че това съм аз, че текстът е от мен. Припомням си момента и усещането, мислите и асоциациите, докато съм го записвал. По-нататък става въпрос за състояние на регрес. За да не се създаде впечатлението, че то е нещо постоянно и единствено, до което съм достигнал, уточнявам, че за период от няколко години имам безброй визуализации на обширни ситуации с подробни описания, които се разполагат на много стотици, а може би дори вече хиляди страници. Следва текстът от 25 юни т.г. (25.06.2012)
Мозъкът крие много мистерии, за които подозираме, но все още не ги осъзнаваме в пълен обхват. Усещаме много от тях, опитваме се да ги систематизираме. Не сме вникнали в тях, но се опитваме да ги опипваме. Мнозина ги тълкуват и претендират да ги обясняват повече или по-малко.
Мозъкът и съзнанието са различни неща, но когато говорим за мистериите, можем да използваме и двете понятия равнозначно.
Дали са мистерии, които крие мозъкът или мистерии, които крие съзнанието – това в случая е подробност.
Мистериите на съзнанието са свързани с неговите възможности, потенциал. Ние подозираме за непознати, странни възможности, но не ги познаваме, не знаем техния реален обхват и хоризонт. Подозренията ни са свързани с различни прояви на хора, излизащи извън обичайното – способности на аутисти, на хора с невероятни изчислителни възможности или специфични прояви и възможности на паметта, както и хора, пострадали при инцидент, при които се проявяват едни или други странни характеристики. Много се пише и говори и за така наречени паранормални възможности, но тази тема винаги е свързана с известно недоверие и съмнения, тъй като не всички претенции за способности се доказват неоспоримо. В повечето случаи става дума за твърдения, които се превръщат в модерна митология. Но независимо от това, какви подобни прояви реално са се случили или са доказани, това не променя факта на мистериите и невероятните и неопознати възможности на съзнанието.
Личният ми опит е свързан с няколкогодишни самонаблюдения, упражнения за визуализиране, припомняне и запомняне, както и записване, на сънищата ми. Това направление възприемам като пряко свързано с опознаване и опит за овладяване на вътрешните нива на съзнанието, т.е. разкриване на мистериите на мозъка и съзнанието. Доколко съм успял или доколко може да се успее при едни или други обстоятелства – това е отделен въпрос. (Няколкогодишни - целенасочени. Иначе - от дете имам "вредния" навик на самонаблюдението и самоанализа. Вреден - ако искаш да си живееш "нормално" като другите. Ценен - ако би искал да стигнеш все пак някъде другаде...)
Има две направления, по които може да се постигне реален достъп до вътрешните пластове на собственото съзнание. За сега можем да съдим за нещата само от личен опит, т.е. от изследване на собственото си съзнание и да считаме, че при всички хора има общи свойства, че частното е показател за общото. Защото все още не сме се научили да влизаме в съзнанието на другия човек, за да го изследваме отвътре. Тези две направления са медитацията и сънищата. Разбира се, може да се говори още за хипноза и психоанализа, при които специалистът чрез външно влияние да отвори порти, през които да излезе информация, която преди това е била заключена за индивида. Но оставям тези два метода настрана, като по-повърхностни, частични, заобиколни, несигурни и с резултати подлежащи на съмнение. Освен това там има намеса на друг човек отвън, който по определени начини стимулира индивида. В крайна сметка, благодарение на тези стимули, терапевтът поставя индивида в ситуация, при която да успее по-лесно да навлезе във вътрешните пластове на съзнанието си.
Хипнозата отключва блокирани връзки, затворена врата, през която индивидът успява да съзре нещо във вътрешното си „Аз”. Психотерапията го предизвиква да активира своите спомени до забравени нива и да ги изтълкува с оздравителен ефект.
Медитацията и светът на сънищата са две направления, водещи към големите портали към вътрешния свят. Този процес е на друго по-висше равнище.
Сънищата ни показват, че нашият мозък крие невероятни мистерии.
Идеята за постигане на ясни осъзнати сънища, в които индивидът (да) знае, че сънува и дори (да) е в състояние да промени нещо в съня си, е много екзотична, примамлива, предизвикваща. Аз лично съм имал точно такъв вид сънища. По-правилно е да кажа, че съм ги постигал.
Но в текстовете на тази тема се допускат неясноти. Първо, създава се впечатлението, че да се постигнат такива сънища не е толкова сложно. Това не е вярно. Необходимо е доста време упражнения, за да се стигне до тях. И пак, те остават инцидентно явление. Не стават правило. Не е нещо, което като постигнеш и остава като завоевание и като ново качество. Изключително много зависи от начина и ритъма на живот, от ежедневните ангажименти, умствена и психическа ангажираност и натовареност, от самата философия на мислене и начин на живот. Зависи от редица подробности и условия, които или помагат, или ако не се спазват пречат. Втората неточност в текстовете по темата е свързана с акцентирането на осъзнатите сънища. А би трябвало да се акцентира на друго – на самата способност за запомняне, визуализиране и съхраняване на сънищата, на способността за тяхното артикулирано, точно и пълно описание, на съхраняване на техния смисъл и подробности. Защото някой може да разкаже на лекарите в лабораторията за своя осъзнат сън, може да е кратък или малко по-дълъг, но да не помни нищо от множеството други повече или по-малко обширни и подробни ситуации, които е сънувал. А сред тях може дори да е имало друг осъзнат сън, който обаче е забравен. Не е толкова съществен въпросът дали си успял да постигнеш някакъв кратък осъзнат сън, който си запомнил. Когато съзнанието се настройва на тази вълна, когато започнеш с упражнения, мозъкът започва да развива все повече способността си да сънува. Или да си припомня. Въпросът е първо да овладееш способността да визуализираш цялата тази информация, всички многобройни ситуации с техните подробности, които преживяваш, да си в състояние да ги видиш, запомниш, съхраниш, да възстановиш смисъла им, да го формулираш и да го запишеш, така че след един-два или повече дни да можеш отново да се върнеш към същите картини. Ако не можеш да правиш това, ако всички обширни ситуации ти се губят, не е кой знае какво постижение, че инцидентно успяваш да разкажеш за някой осъзнат сън. Вероятно някои хора, които участват в платени експерименти постигат и по-редовно осъзнато сънуване. Когато това е лаборатория и им плащат за тази работа, те живеят и при определени обстоятелства, спокойствие и настройка, и вероятно се постига необходимият благоприятен ефект, необходимото състояние. Все пак, имам големи съмнения относно достоверността, защото ако ти участваш в платени експерименти и от теб се очаква да разказваш осъзнати сънища, доколко ще си напълно честен. Какво ти пречи да претендираш че повече от сънищата ти са осъзнати. Достатъчно е да си спомниш даден сън и да успееш да го преразкажеш и да заявиш че в съня си си знаел, че сънуваш. Не могат да влязат в съзнанието ти за да разбират дали е истина. С детектор на лъжата? Институтът в Америка споменава за някакъв метод на подаване на сигнали в състояние на сън, който не ми е съвсем ясен. Доколко е достоверно? Защо ако в съня си завъртя очите си надясно това да предполага, че и спящото ми тяло ще ги завърти?
Въпросът за мистериите е свързан с невероятния обхват, подробности, изживяване на ситуации по време на сън. Упражненията ми са довели до определени резултати. Но от няколко месеца смених обстановката и се получи регрес. Въпреки това, отново тия дни се докосвах до един огромен обхват на сънуваното през нощта. Макар и не винаги да успявах да визуализирам, да съхраня, да формулирам. В това отношение се получи регрес. Удивява ме обхватът и подробностите. Един обширен свят, в който се оказваш. Удивява ме и фактът как всичко това с такава лекота се забравя и изчезва. Удивява ме и колко е трудно в определени ситуации като се събудиш с допира си до цялото това разнообразие, да формулираш и да съхраниш идеите за смисъла на ситуациите. В зависимост от това как си спал и сънувал, можеш да се събудиш с ясен спомен, виждаш последователността. Той може да е за една или две ситуации (може и за повече при добро състояние в добри дни), а може и да е съпроводен от общото усещане за други обширни ситуации, които просто (ги) усещаш, виждаш ги „периферно” до определен момент, но не си в състояние да ги визуализираш ясно, не можеш дори на себе си да определиш смисъла им, за какво става въпрос, какво се е случило, да го кажеш с думи. А има и други дни, когато ти остава само второто - общото усещане, общият допир до ситуации, които не можеш да формулираш, които скоро след това се превръщат (съвсем) напълно в една мъгла. Това ме удивява. Събуждаш се с ясния спомен, че си бил в един друг свят, имал си различни случки, но когато се замислиш, те започват да избледняват да се объркват и размесват. Изведнъж разбираш, че не можеш да определиш с думи какво точно е било. Както си мислиш за една или друга случка, изведнъж разбираш, че си я забравил. Мистерията е в това, че един невероятен обширен смислен и подробен свят в който си бил, се завоалира в момента, в който се събудиш и не си в състояние да го възпроизведеш, макар че като цяло помниш / колко всичко ти е било реално (колко реално е било за теб всичко това).
Упражнението е да се научиш да съхраняваш тази друга реалност. В нея може да има и осъзнати сънища, но повечето няма да са такива. Може би един втори етап е да превърнеш всичко в осъзнати сънища, но това е много далечна перспектива. Нещата съвсем не са толкова лесни. Дори първият етап е почти невъзможен за постигане при „нормалния” начин, по който живеем. За теб е по-важно какво помниш и знаеш когато се събудиш. Дали сънят ти е бил осъзнат?... (Не е най-важното в случая.) Важното е как го възприемаш и как го помниш, в какъв обхват и с какви подробности, когато вече си буден. Дори в съня си да си осъзнат, самото осъзнаване също има най-различни степени, то може да е по-пълно или частично, има много различни нива и асоциации. Но когато си буден, ти можеш да визуализираш сънищата си с капацитета на будното си съзнание. Тогава си „най-осъзнат” и е важно да можеш да визуализираш и да си възвърнеш по най-пълния начин и с най-много яснота и подробности осъзнатия сън. Каква полза че е бил осъзнат ако не можеш да го визуализираш и възпроизведеш в съзнанието си когато си буден. Остава и проблемът с приемствеността на идентичността. Ако имаш висока степен на осъзнатост в съня, когато се събуждаш и преминаваш от състоянието на сън в състояние будно, каква е степента на приемственост и непрекъсваемост на усещането за твоята идентичност. За да е пълно би трябвало в състояние на сън да си до такава степен осъзнат както в будно състояние, а това доколко би било сън. Би бил буден със съответни видения, буден който вижда сънища, няма да са сънища а картини произвеждани паралелно от твоето съзнание. Това май няма да е вече съвсем сън. Т.е. работата над сънищата е работа над вътрешните нива.
Тази сутрин останах с общото впечатление за обширни и подробни ситуации, които обаче не можех да формулирам. Разбира се, напоследък не държа тефтер до леглото си, отпуснал съм се. Но дори да се бях опитал. Какво бих описал. Двама стоящи до един парапет. Аз се приближавам към тях и ритам с десен крак (каратистки) единия от тях или самия парапет, или може би някаква плоскост на него. В този момент се събудих защото в съня си едновременно бях изритал наяве масичката до леглото. Действието в съня ми беше паралелно с действие наяве, макар да казват че когато спиш (сънуваш) едва ли не се парализираш и не можеш да се движиш. Ами сомнамбулите? Заболя ме ходилото, болеше ме и по-късно през сутринта. А сутринта видях че вентилаторът е паднал от масичката. Зависи от състоянието. От четири месеца заради (заболяването на) майка спя(х) в хола на мек диван. Не мога да запомням и визуализирам. Преди спях на твърда дъска покрита с няколко пласта одеяла (със специфична ниска самоделна меко-плътна възглавница). От няколко години така (повече от десет). През нощта усещам твърдостта на дъската, постоянно се въртя наляво и надясно и с тези въртения често се събуждам в междинни събуждания и си припомням и визуализирам току що сънуваната ситуация. Сега на мекото вероятно дори когато се въртя не се събуждам и затова спомените ми сутрин са по-ограничени. От друга страна, зависи в колко часа съм си легнал. Забелязал съм, когато добре съм си поспал сутрин се събуждам с ясни картини и последователност от сънувани ситуации, успявам да ги възстановя. Но дали когато се спи на твърдо и се будиш често през нощта, това не нарушава съня ти. Не ти ли пречи на почивката? Не съм забелязал да не съм се наспивал. Напротив, имал съм една яснота и прозрачност на съзнанието, която нямам когато престана да визуализирам и да си припомням.
Това попадане в един друг свят, усещането, общото запомняне и знание, че си бил в едни протяжни, реалистични обстановки, с всички подробности които има в реалния ти живот… И изведнъж всичко това изчезва, и ти е толкова трудно да формулираш. Да съхраниш. А като се замислиш виждаш, че някои моменти не са били съвсем логични. Но въпреки това не си в състояние да формулираш и да определиш какво точно.
Упражнението по формулирането се повтаря всеки ден, започва с едни нахвърляни думи, фрази, мъгляви и дървени описания и обяснения, с течение на времето това дървено описване се съпровожда с изясняване (укрепване) на способността за визуализиране и заедно с това и на способността за по-точно формулиране и описване – когато то става вече една добра база за съвсем (напълно) красиво (стилно) описание впоследствие. На неща, които реално си преживял, видял, (на места) където наистина си бил, макар и в състоянието наречено сън.
Горният текст може да бъде преработен, редактиран, съкратен, от него може да бъдат извлечени две три основни мисли и използвани в книгата за „Йога на интегралното съзнание.” Така както е по-горе той е едно струпване на мисли и изречения, един поток от мисли, една поредица от размисли, натрупани, може би хаотични. Текстът в този му вид показва може би колко е елементарно мисленето ми, колко е простичък начинът по който мислите (ми) протичат, или обратното - показва колко е сложно, или хаотично или неподредено… Няма значение. Всъщност, самото написване на текста е началото на едно автостимулиране за излизане от определена ситуация. Ситуация, в която съм спрял да визуализирам и формулирам, и записвам. Написването на текста е една необходимост, но и един инструмент, една психоимунна активност, целта на която е да спре процеса на регреса и да ме върне в процес на развитие по пътя. Написването на текста, едно записване на поредица от размишления в тази посока, цели активизирането на една полезна практика, която е основата за постъпателно развитие по този път. Написването на този текст беше един инструмент. Но иначе, същевременно исках и да маркирам, за кой ли път, няколко основни момента, които са важни за „Йога на интегралното съзнание”.
Вижда се тази форма на протичане на мислите. Формата може и да се усъвършенства с времето. Самото записване е инструментът. Тази форма може да се промени и тeкстът да се разкраси. Тогава той ще носи определено съдържание, но няма да представлява същия инструмент, който е насочен към реактивиране на моята практика и към спиране на връщането назад по пътя на овладяване на вътрешните пластове чрез света на сънищата. В дни на прозрачност, когато постигах успехи във визуализиране и описване, умът ми се проясняваше и започнах да пиша "Дълбок сондаж". Умът се стимулира в резултат на визуализиациите. С визуализациите и записването умът се прочиства и прояснява, става прозрачен.
Това е едно направление на човешкото развитие, до което човечеството още не е дошло. Още е много рано за това. Ще дойде период, епоха, когато една основна дейност на човека ще е овладяването на пътя навътре, на вътрешните нива. Тогава това ще е задължителна нормална практика. Но за сега е твърде рано. Все още сме на съвсем друг първобитен етап.