Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
АВСТРАЛИЯ НА МИСТЕРИИТЕ
От болката на живота до омагьосването за смърт
АВСТРАЛИЯ НА МИСТЕРИИТЕ
http://www.stihi.ru/2011/08/24/148
Австралия – страна на бумеранга, на кенгуруто и на магиите за смърт, е континент, изпълнен с мистерии. Попадайки в Новия свят, ние разбираме, че той е различен от местата, които познаваме. Австралийският пейзаж не е претърпял съществени модификации през последните геологически ери, а традициите са толкова дълбоко вплетени в бита на местните, че обединяват в едно цяло живота на индивида и стремленията на общността.
Една от загадките е свързана с произхода на коренното население. По този въпрос антрополозите не са единни. Според някои специалисти аборигените произлизат от японския народ аину, според други прародителите им са живели на о. Цейлон, а трети ги свързват с индийските дравиди. Езикът им не е родствен с който и да е друг език в света. Предполага се, че древните жители са пристигнали на континента преди около 30 000 години.
Аборигенската култура е все още неизчерпаема мина с изненадващи информации за етнографите, странна смесица между свещени символи и митология, магия и езотеризъм. Аборигените, които са останали около 40 000 души, имат съвсем различни възприятия за света от останалите хора. Те боготворят миналото, а поверията и ритуалите им са свързани с митичната епоха, наречена Времето на сънищата. Светилище на тази вяра е една огромна скала с изненадващи характеристики.
През 1873 г. изследователят Уйлям Госе открива в Северна Австралия серия от скални масиви с формата на купол. Сред тях изпъква по размерите си внушителна червеникава каменна маса, гигантски монолит с височина над 300 м и обиколка 9 км. През онези години министър-председател на Австралия е сър Хенри Айерс, затова в негова чест Госе кръщава откритието си Айерс Рок. Оттогава почти всички туристи включват в своя маршрут най-известната атракция на Новия свят.
По залез, когато грапавата повърхност на камъка попива червеникавите отражения на слънцето и дълги сенки се протягат между съзвездието от разломи и процепи, с които е осеяна скалната формация, цветовете оживяват и туристите разбират, че си е струвало безпокойството на няколкото часа път с автобус в сърцето на пустинята. Но те не си дават сметка какво представлява ритуалната скала за народа, населявал тези сурови земи хилядолетия преди пристигането на белия човек.
Според аборигените каменният монолит е кръстопът от света на съня, мястото, където през епохата на сънищата народите на кенгуруто-заек и на елмазения питон са воювали помежду си в битки, които са още живи в песните и в церемониите им. За коренните австралийци Времето на сънищата е като библейската Книга за сътворението. Митовете припомнят, че когато светът все още се е формирал, хибридни създания – наполовина хора, наполовина животни – са прокарали големите пътеки, които и до днес пресичат необятните австралийски пустини. Те са научили аборигените да оцеляват на тази враждебна територия, където водата не достига и слънцето за минути дехидратира човешкото тяло. Оттогава местните познават основно пустинята, знаят къде и как да се сдобият с вода и храна и живеят в хармония с околната среда. Всеки абориген е природен радиестезист и усеща инстинктивно водата от километри разстояние. Понятието Време на сънищата е тъй вкоренено в съзнанието и в традициите на туземците, че учените още не са успели да разберат значението му.
Белият човек е кръстил светинята на аборигените Айерс Рок, но те познават червения монолит под името улуру. Всяка пукнатина, всяка бръчка върху камъка има за тях особен смисъл, свързан с вселената на съня. Тъмно петно от влага върху една от стените например е кръвта на народа на змията, а специфични скални натрупвания са лицето на спящ праотец или гущерът канджу, търсещ своя бумеранг. Всичко наоколо разказва на кореняците за епичните битки, водени на това митично място.
Пещерите на улуру са пълни със свещени скални рисунки и знаци, които според легендите са издълбани от предците, живели в епохата на сънищата. Някои от рисунките са предназначени само за жени, а други само за мъже. Табу е да се поглежда към пещера, резервирана за членове на противоположния пол. В пещерата на кенгуруто Мала младите аборигени се посвещават в тайните на съня. Татуирани и изписани с охра, те се събират пред каменен постамент с формата на предшественик човеко-звяр. Ритуалът с посвещаването е особено жесток и цели да укрепи характера на младежа, призван да устоява на болката и съответно на трудностите на живота.
Табутата и магиите са така здраво вплетени в аборигенската култура, сякаш този странен народ е привнесен в нашия свят. Някои специалисти подхвърлиха хипотезата за далечни контакти с извънземни, с което до известна степен се обясняват аборигенските легенди за Времето на сънищата, както и изненадващите познания на коренните австралийци в областта на астрономията, конструкцията на оръжия и др. Проклятията за смърт и рисунките в пещерите на улуру също разпалват фантазията на изследователите, поддържащи извънземната хипотеза.
При проклятията за смърт вещугерите нангари използват парче кост от предната част на човешка ръка, което насочват към избраната жертва. Върху костта се издълбават свещени символи, после шаманът запява погребална песен и освобождава магията. Няма значение на какво разстояние се намира неприятелят, духът на костта го настига и отнема живота му. Занимаващите се с тази материя смятат, че омагьосването с кост е най-опасната от всички магии. Проклятието е толкова могъщо, че винаги води до смърт, освен ако нангари реши да помилва нещастника и прекъсне магията.
Според някои изследователи аборигените са потомци на жителите на т.нар. Атлантида на Пацифика, като далеч назад във времето Австралия е била част от митичния континент Му, разрушен след глобален катаклизъм. Останал хилядолетия изолиран от какъвто и да е контакт с други цивилизации, когато е открит през ХVІІ в., континентът е девствена територия с уникална местна култура, възприемаща Вселената и живота далеч от догмите и предразсъдъците на останалия свят. И макар че бързо е станал земя за завоюване, Новият свят и до днес не е асимилиран от европейската култура и пази непокътнати своите мистерии.
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ
МАЛЪК РЕЧНИК НА ШАМАНСКА АВСТРАЛИЯ
Бумеранг. Оръжие на австралийските аборигени, което поразява жертвата си и се връща назад. Шедьовър на аеродинамиката, бумерангът се прави от твърдо дърво и освен за лов се използва и като музикален инструмент в ритуалните церемонии. Да се хвърли бумеранг е истинско изкуство.
Бунип. Бунип е демон, свързван с мистериозно животно, живеещо според аборигените в блатистите зони. Звярът има тяло на теле, глава на кенгуру и човешко лице. Разновидност на чудовището, подвизаваща се в езерото Александрина, има човешка горна част на тялото и долна част с формата на риба. Друг странен хибрид на Бунип е срещан сред блатата Тукербил. Съществото има по една глава на всеки от двата си края и се придвижва напред и назад в двете посоки.
Крясък, който убива. Говори се, че някои шамани успяват да модулират вокалите в странен вик, който е в състояние да унищожи всякаква форма на живот в радиус от няколко километра. Изкуството на смъртоносния крясък се съхранява ревниво от посветените и се предава на малцина избраници.
Моха Моха е друго чудовище, което според аборигените обитава някои от езерата на Австралия. Забелязала съществото, учителката Ловел го описва като кръстоска между змия, костенурка и риба. Било дълго около 9 м, а главата му била снабдена със силни челюсти и островръхи зъби. Макар че няма научни доказателства за съществуването му, криптозоолозите картотекираха съществото под името Chelosanria Lovelli.
Му. Според някои изследователи Австралия е част от потъналия в миналото континент Му, а скалните рисунки в пещерите на аборигените са дело на съвсем друга култура.
Омагьосване с кост. Магията за смърт на аборигените е едно от най-могъщите проклятия. Когато шаманът насочва костта към обречения, той със сигурност умира.
Радиестезия. Аборигените усещат водата, където и да се намира тя, и знаят безброй системи за откриването й при екстремни условия.