Като клетви от здрач, като тайни предания
под сурдинка изречени в глухия мрак,
бели птици, родени от неми желания,
на смълчания бряг тихо свличат деня…
И докоснали първите ласки на прилива
се превръщат в две жадни за лудост тела.
А страстта им е сякаш някак морски красива
и с вълните по пясъка вае греха…
Огнен танц…Див копнеж…После блудният вятър
по бездомния пясък плисва шепа зора.
И приседнал на кея, в шепи сбрал тишината,
ще рисува без думи тази нощ на брега…
Бели птици, родени от мрак и предания
ще се търсят задъхани в дългия път.
А под було от здрач на брега ще остане
да ги чака морето….
И да помни страстта…