Мистериите на съзнанието – Океанът на елементите – 2
Многократно се връщам на тази тема в стремеж да изразя най-пълно и точно идеята. В предишни текстове акцентирах на това, че постоянно сънуваме обширни и подробни сънища, макар и да не си спомняме за всички от тях и за подробностите. Подчертах странното обстоятелство, че ситуациите в сънищата са толкова разгърнати, детайлни, реалистични, а ние толкова лесно и бързо ги забравяме, толкова трудно се съхраняват като спомен.
Многократно се връщам към тази проблематика, защото усещам колко е трудно да формулирам най-точно нещата, които ме удивяват. Усещам ги като същност всеки път след събуждане, когато си спомня ситуациите, които съм преживял. Или когато пред вътрешния ми поглед започват да избухват един след друг проблясъци на отделни моменти и картини от тези ситуации, които иначе като цяло са останали в някаква мъгла, но в тази мъгла те са един масив, огромен островq люшкащ се в океана сред мъглата.
Искам да определя съвсем точно това, което ме удивява. Повече или по-малко ясно, пълно, или частично – спомням си картини от отделни ситуации, които ми връщат усещането за цялото, за това, че там, в съня всъщност съм бил в един друг свят, реалистичен, възприеман от мен като реален, с всички подробности, детайли, цветове.
Ако се запитам сега, какво точно съм виждал в заобикалящата ме обстановка в определени ситуации, веднага мога да си отговоря, че има по принцип най-различни възможности. Първо бях написал, че са две, изразяващи се в това, че или визуализираш конкретни образи, или остава спомен за мъгла и каша от асоциации, сред които трябва да се ровиш, в опит да извлечеш нещо. Но после докато писах нататък видях, че две не са достатъчни, има междинни нюанси и най-правилно е да се каже, че възможностите са множество и най-различни.
Едната е да започна да визуализирам и да си припомням определени предмети от обстановката, фигури на хора, дори лица. И ако се запитам доколко ясно съм ги видял в съня си, мога да съдя само по яснотата на спомена. Може да го визуализираш сравнително ясно и да го виждаш като изображение с вътрешния си поглед. Може да имаш ясен спомен за определена последователност от действия.
Но споменът по принцип винаги е деликатен, а често е странен. Може да си мислиш, да усещаш, че ясно виждаш, че визуализираш добре, а всъщност да е само резултат на общото ти усещане за един комплекс от абстрактни качества, с които ти свързваш човека или предмета, или ситуацията - да не го „виждаш” и да не го оформяш визуално с вътрешния си поглед, а да го възприемаш по определен начин като обща съвкупност от качества. Т.е. ти имаш усещането, че си визуализирал ясно още в началото, но като се замислиш за подробностите разбираш, че визуализираш комплекс от качества и усещания за обекта, а не конкретно изображение.
Друга възможност е още в началния период на опита за припомняне да установиш, че в будната форма на съзнанието ти е останала само една каша от образи и асоциации - виждаш определени ситуации и предмети, но логиката на действието е толкова странна в сравнение със заобикалящата ни действителност, толкова разнопосочни асоциации и мисли се свързват с един или друг момент, че е много трудно да се разграничи, формулира и опише. Това, което искам да кажа е, че при тази друга възможност може да си мислиш, че си виждал в съня си някакви неща по определен начин и да си мислиш, че възстановяваш спомена за такова визуално възприятие. А всъщност, припомнянето води не до визуализиране на образ от съня ти, който си видял насън, а само до възстановяване на някаква твоя предварителна представа докато си сънувал, сложна съвкупност от преплетени асоциации, при което ти си останал с впечатлението, че си видял определения образ, че си бил в определена среда, но всъщност до такъв оформен образ в съня ти не се е стигнало, а ти просто си си създал впечатлението, че той е бил около теб. Мъглата и кашата не винаги са свързани с такова „фантомно” възприятие. Може сред мъглата да разграничиш образи и ситуации, които си преживял насън, да изкристализират, да ги измъкнеш от долните пластове на съзнанието, да ги изчистиш и визуализираш. Те просто са били потънали сред многото елементи. А може да не си видял конкретно в съня си определен образ, но да си мислил, че той е около теб и да си спомняш, че си го възприемал по определен начин.
Когато си вече буден и си припомняш, опитваш се да визуализираш сънищата си, ти си спомняш за това възприятие и започваш да се мъчиш да видиш и смислово да формулираш нещо, което, обаче, в съня ти не е било оформено като изображение, а е било само твоя представа, състояща се от комплекс асоциации. Имал си усещането, че обектът е там наоколо и изглежда по определен начин – съвкупност от различни характеристики. Но няма изображение, което ти можеш да визуализираш и да си припомниш. Не имало такова в съня ти. Има общ спомен за възприятие, а то е било възприятие на комплекс от асоциации. Трябва да съумееш да определиш същността на този комплекс, неговия смисъл и да му придадеш конкретен образ – такъв, за какъвто си останал с впечатление по време на съня си без обаче да си видял конкретно.
Вътрешният генератор за сънища на твоето съзнание не е достигнал до създаването на конкретен образ, а само да първичната представа за него, състояща се от плетеница асоциации. Но когато генераторът е оформял филма на твоя сън, продължавайки нататък, те е оставил с усещането, че образът е бил вече оформен, създадено ти е впечатлението, че първичната представа всъщност е самият обект.
Самият анализ на това възприятие и припомнянето на тези асоциации не е лесен. Когато се опитваш да си припомниш имаш усещането за една каша, мъгла, в която се опитваш да намериш някакви зърна за формулиране. Тук става въпрос както за определени хора, така и за обстановка или дори за цяла ситуация. Ровенето в тази каша, плуването в тази мъгла, за да извлечеш конкретния смисъл на ситуацията и на образите в нея, не е лесен. Може да те разколебае и да се откажеш, като просто пропуснеш този сън.
Най-удивителното е следното: повечето от ситуациите насън са протяжни, детайлни и всичко там е подредено, ти ги възприемаш като реалистични, когато впоследствие си припомняш своето себеусещане по време на съня. Визуализираш ги частично, или по-пълно и си даваш сметка, че всичко в обстановката и в действието наистина ти е изглеждало реалистично. Дори когато трябва да се пребориш с кашата и мъглата, ако стигнеш до формулиране и визуализиране на ситуацията, ако тя е имала конкретно визуално измерение, или дори ако възстановиш комплексът от асоциации за нейния смисъл, ти си даваш сметка, че в процеса на съня си я изживявал и възприемал като една напълно реалистична, протяжна, детайлна, последователна, логически свързана, смислена ситуация в един смислен реалистичен свят. Живял си в поредния филм, създаден от генератора на твоето съзнание.
Разбира се, същевременно има странни неща, нелогични - от гледна точка на ежедневната ни логика в будно състояние и от гледна точка на реалния свят, в който живеем в будно състояние. Но в самия ти сън, те съвсем не са нелогични, те много добре се вместват в обстановката. Това за нелогичните неща го казвам само, за да не излезе, че искам да представя света на сънищата като напълно адекватен и логически равнозначен с нашата будна реалност. Всъщност… той е много по-разнообразен и интересен. Разбира се, ако се сравнява със стандартния модел на живот, какъвто имат мнозинството от хората на земята, а не с историите на филмовите герои или на малцина избраници на съдбата в реалността. И разбира се, ако си в състояние да помниш, да виждаш и отново да възпроизвеждаш в съзнанието си сънищата. Ако нямаш тази способност – тях все едно никога не ги е имало. В този интересен свят ти изживяваш различни ситуации все едно си герой в някакъв филм.
Въпросът е в следното:
Режисьорът на този филм е твоят мозък, твоето съзнание.
Всяка нощ филмът е различен, което те кара да се удивяваш от невероятната фантазия, от невероятния капацитет на този твой мозък, на генератора на сънища вътре в него. Огромно количество от различаващи се ситуации, всеки път нови и различни.
Филмите, в които се оказваш насън, не копират твоята действителност от деня. Това, което сънуваш не е просто някаква изкривена снимка или подражание на обстоятелствата, които ти се случват през будния ти живот или на ежедневните ти ситуации. Филмите на сънищата са съвсем различни, това са нови, различни, разнообразни, пъстри, невероятни, богати, фантастични и същевременно реалистични за теб в съня ти, с две думи – това не е имитация или копиране на неща от ежедневието ти. Не е пряка и елементарна имитация. Иначе… елементи от живота ти наяве, от ежедневието ти, от цялостния ти умствен масив, от всичко, натрупано в паметта ти, от гледаните през деня или през миналото ти филми, прочетени книги, неща впечатлили те, или неща, на които дори не си обърнал внимание – всичко това го има в един или в друг момент, в една или в друга степен. Но… Рекомбинирано, пресъздадено, преструктурирано… Има ги елементите. Но от елементите, а те са безкрайно много и винаги се явяват различни от тях като главни действащи лица, генераторът на съзнанието ти създава съвсем нови филми, съвсем различни ситуации, в които ти си живял по време на сънищата си. Ситуации със своя собствена структура, логика, същност, форма.
Невероятна е удивителната комбинация на елементите и не само… на асоциациите и отношението, свързани с отделните елементи. Най-удивителното е способността за разнообразие, различни ситуации, невероятни комбинации на елементи, усещането за реалистичност, фактическата детайлност на ситуациите, за която запазваш спомен по принцип, дори когато ситуацията впоследствие се оказва в мъгла или когато ти е трудно да формулираш смисъла на отделни моменти.
Лесно се губи. Ако си забравил и получиш проблясък за ситуация от предишен ден, която си пропуснал да опишеш, веднага я маркирай. Няколко минути по-късно може да е изчезнала и колкото и да се напрягаш да не можеш да си спомниш дори един елемент, чрез който да я възпроизведеш. Така беше и сега – докато пишех този текст, имах проблясък за ситуация от предишната нощ, която не съм описал. Но сега е изчезнала и не мога да си спомня дори в каква насока беше. Ако се появи отново проблясък, трябва веднага да се маркира.
Понякога се чудиш, това от сънищата ли беше или от реална ситуация. Някои елементи от реалността предизвикват проблясъци и си припомняш ситуация от съня.
Толкова много са сънуваните ситуации, че когато се опитваш да си припомниш преживяното през предишна нощ от последните дни, което в момента си забравил, ти се явяват множество проблясъци от предишни ситуации-сънища. Но знаеш, че тези смътни или ясни картини не са от предишната нощ, а проблясъкът е за друга, по-отдалечена във времето ситуация.
Удивителна е тази способност на мозъка, да комбинира различните елементи от океана на съзнанието, да създава всеки път нови ситуации, те да са толкова истински и реалистични докато си в тях, и да не са пряко свързани с живота ти - т.е. не е просто едно копиране и възпроизвеждане на изкривени картини от ежедневието ти. Тук е налице истински генератор с невероятна фантазия, който никога не се уморява да измисля и съставя нови и нови ситуации.
Казвам ситуации, а не истории. Говоря за етапа, когато сънуващият все още не е стигнал до момента и способността, мозъкът му да генерира насън цели истории със сюжети със завръзка, кулминация и развръзка. На този етап са само ситуации. А може би има и развити сюжети, но някои техни части остават в сянка и се губят при визуализирането и припомнянето. Въпросът е доколко може да се овладее способността за визуализиране и съхраняване на всички части и подробности от тези сюжети, без някои от тях да пропадат в дълбините на съзнанието, да се губят или да остават в затъмнение. Или доколко генераторът на съзнанието ще премине към етапа на цялостни сюжети отвъд многобройните и разнообразни ситуации, които в повечето случаи не са пряко свързани, макар и често да имат връзка чрез една или друга асоциативна нишка в един или в друг аспект.
Всъщност, най-интересният сюжет е когато се подредят една до друга многобройните ситуации, тогава се оформя цялото. А цялото – това е един океан от безброй много елементи. В океана на елементите ние плуваме. Преминаваме една след друга многобройни ситуации. Това е едно дълго пътуване, пътешествие, в което ти виждаш най-невероятни неща. В този океан се оформят макроструктури – острови и континенти, които ти различаваш когато погледнеш от високо цялото.
Когато е паднала мъглата и в спомените ти е останала само една каша от асоциации… В мъглата над този океан се опитваш да се научиш да определяш какво виждаш. Сканираш собствения си мозък е се стараеш да определиш, да формулираш, да запишеш всичко това, което с крайчеца на окото си виждаш от събитията в сънищата ти през тази последна или предпоследна нощ. Виждаш огромното пространство пред себе си, виждаш някаква гигантска зала с различни сектори, във всеки от които се извършва определено действие от ситуациите във филма на твоите сънища. Но пред теб има прозрачна завеса. Тя ти пречи да определиш какво точно се случва зад нея.
Има неща, които не мога да напиша – някои имена на известни хора, с които асоциирам един или друг герой от сънищата ми, или евентуално присъствие на колеги, или специфични случки. Тях бих могъл да напиша при едно цялостно завършено произведение на тази тема, но не в отделен откъс. Защото те биха имали смисъл в цялостния контекст. Но не и тук. Някои лични неща, които може да се сложат в изключителен случай заради смисъла на цялото.
А тук може да се отбележат принципните моменти. Аз все още се опитвам да ги формулирам. След множество текстове на тази тема, усещам, че все още се опитвам да намеря най-точното описание на различни състояния, най-точното формулиране на различни изводи.
Често спомените за сънувани ситуации са достатъчно ясни, за да започна да описвам. Но понякога, дори и в такъв случай на първоначално впечатление за привидна яснота, там остава такава каша, че след като започна се изправям пред голяма трудност да формулирам нещата. А като започна да ги формулирам усещам, че може би формулирам по не най-точния и пълния начин, че пропускам определени аспекти, че изкривявам може би други. Но това е по-добре, отколкото да се откажа. Най-голямата грешка е отказът от формулиране. Той спира цялостния процес.
Когато се усеща затруднение в описването, по лесно е да се нахвърлят определени асоциации, а след това да се види дали може да се свържат в описание, в съответствие с общата представа, която си съхранил… Така е лесно – нахвърляй елементи. Иначе не знаеш как да започнеш… После запази за себе си оригинала като инструмент на практиката, а първоначалния текст редактирай и пресъздай, за да бъде възприет от другите. Пресъздай го в съответствие с оригиналното ти възприятие с всички възможни подробности и красоти на преживяната ситуация.
Докато се опитваш да си припомняш и визуализираш ситуации или елементи, потънали в долните пластове на съзнанието ти, изпитваш едно неприятно усещане на загуба. Сякаш си се разболял от загуба на паметта, при която не можеш да си спомниш къде си бил вчера или какво си правил преди няколко часа. Има такива болестни състояния. В такива моменти може да се появява усещането, че мозъкът ти е като една топка с много канали и проходи, като почти всички от тях са запушени и не успяваш да ги отпушиш, за да се появи искрящото блестящото съдържание скрито вътре. Опитваш се да навлезеш навътре, но не успяваш отникъде. Надяваш се, че като чакаш, процесът от само себе си ще прочисти каналите. Оставяш съзнанието си на неговите собствени оздравителни действия. Надяваш се, че мозъкът ти сам ще се прочисти и отпуши.
Къде бях вчера в съня си? Каква е тази малка нишка, която или се включва или се изключва в мозъка ми и от нея зависи дали ще видя цяла една картина и припомня история, случила се предишната нощ? Сякаш някакъв превключвател се включва и изключва, а зад него се крие цял филм… Поредният създаден от вътрешния генератор на съзнанието. Поредната частица от макроструктурите, плуващи в Океана на елементите.
30. 07. 2012