„МОЯ ЗЕМЛЯ”
Анатолий Павловский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЯТА ЗЕМЯ
По открити поля, между плетища коси,
дъждовете където по пътя кълват,
на зората полата пак гъските носят
и в градина забрадка забравя денят,
криволичи високото слънце нагоре.
Цяло село се взира към него с поклон
и от хълма оглежда грижовно простора
през прозорците изворни там всеки дом.
И до нашия дом кротко изгревът слезе
и обля стъпалата на топлия праг...
Ето, мама с басмяната блузка излезе
и изчезнаха бръчици в погледа благ.
Слънчогледи – ръцете й слънцето срещат,
на ливадата звънко камбанки звънят.
Натежали от мляко, ведрата горещи
осветяват замисления майчин свят.
Ударения
МОЯТА ЗЕМЯ
По открИти полЯ, между плЕтишта кОси,
дъждовЕте къдЕто по пЪтя кълвАт,
на зорАта полАта пак гЪските нОсят
и в градИна забрАдка забрАвя денЯт,
криволИчи висОкото слЪнце нагОре.
ЦЯло сЕло се взИра към нЕго с поклОн
и от хЪлма оглЕжда грижОвно простОра
през прозОрците Изворни тАм всЕки дОм.
И до нАшия дОм крОтко Изгревът слЕзе
и облЯ стъпалАта на тОплия прАг...
Ето, мАма с басмЯната блУзка излЕзе
и изчЕзнаха брЪчици в пОгледа блАг.
СлънчоглЕди – ръцЕте й слЪнцето срЕштат,
на ливАдата звЪнко камбАнки звънЯт.
НатежАли от млЯко, ведрАта горЕшти
осветЯват замИсления мАйчин свЯт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Павловский
МОЯ ЗЕМЛЯ
Из открытых полей меж плетнями густыми,
Где недавно дожди поклевали песок,
А зарю за подол придержали гусыни
И она в огороде забыла платок,
День высокое солнце несет на закорках.
Вся деревня лицом повернулась к нему
И в просторы с пригорка глядит дальнозорко
Родниковыми окнами в каждом дому.
День и к нашему дому добрался неслышно,
Растянулся на теплых ступенях крыльца...
Вот и матушка в ситцевой кофточке вышла,
И морщинки улыбкой сбегают с лица.
Потянулся к рукам, словно к солнцу, подсолнух.
На лугу колокольчики тихо звенят.
Молоко тяжелеет в подойниках полных,
Осветляя задумчивый матушкин взгляд.
http://www.stihi.ru/2007/11/27/3030
http://www.stihi.ru/2014/07/16/8774