Денят замръкна в изворна вода –
по тъмна доба, клетвено мълчана…
Наметна се със шепа тишина,
в очите му една сълза остана,
като следа от болки и лъжи…
И като мост към чакана надежда.
Луната в моя поглед прокърви,
когато тръгнах в пътя да се вглеждам…
и се превърна в дъжд от красота…
Поискай ме…Аз мога да танцувам,
щом още пазя спомен за нощта,
в която ти до болка ме жадуваш…
И ме очакваш с всеки летен дъжд,
неканена, при тебе да се върна…
И чародейно, сякаш от веднъж,
тъгата ти във огън да превърна…
Денят замръкна в изворна вода,
а може би, пречистен се завърна,
във огнения танц на две тела…
И в песента на дъжд, нощта прегърнал…