“Прах есмь и в праха ще се върна”
Библията
Тежи ми глината.
Онази, от която
преди Адама Бог ни е създал.
Сега от веждите до стъпалата
съм глина и вода.
Проклета кал!
На глинени нозе света преброждам
да търся справедливост и добро.
Ударя ли се – болката пробожда
пръстта зад глиненото ми ребро.
Защото и сърцето е от глина –
тревожна буца яростен живот,
която от година на година
забавя пулс и намалява ход.
От пръст са устните ми и очите...
Душата има несъществен дял!
Така ли е при вас? Защо мълчите?
Наистина ли всички сме от кал?
И мислите ми са от кал и влага,
мечтите ми навярно са от пръст.
От глината не мога да избягам,
макар и над пръстта да вдигам ръст.
Навън вали. И слънцето не свети,
и всичко е вода околовръст...
Но аз не се боя от дъждовете,
макар да съм от глина – мокра пръст.
Нас други тъжни дъждове ни стапят
и ни отмиват в прах... по-точно в кал.
Над нас дъждът на времената капе –
той винаги над всичко е валял,
дъждът на спомените вече плиска,
порой от дни в сърцата ни попи.
Земята всъщност идва все по-близко
и глината по-бързо се топи.
Тежи ми тя. Оная, от която
преди Адама Бог ни е създал,
за да сме само шепа от земята,
която чака нас.
Проклета кал!