Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи
във иначе мека зора – кадифе.
Един врабец влюбен край мен се разнежи
и с врабката пиха от мойто кафе...
Отсреща се чу закопняла гугутка.
Потръпна в миг въздухът в нейния зов.
Загука и друга във тази минутка...
Светът покрай мен беше луд от любов...
И аз те поисках неистово, лудо.
А утрото сякаш със мене запя...
Дали пък врабците не сториха чудо -
и твоето име светът зашептя...
Николай Дялков
Гр.Тополовград
Прочети още: