Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
По небесното мастило
ален знак е начертан.
В глуха вечер за молитва
в равнината съм призван.
С тежка орис се намятам,
но в очите ден светлей.
Монахиня е земята,
всички родни тук милей.
Разпиляхме се от нея
под лазурното небе.
Тя от псалми ще ни пее,
от псалтир ще ни зове.
Пак ще дойдем в равнините,
с кръстна правда ще вървим,
в мъдростта на святи книги
жадни устни ще топим.
***
По небЕсното мастИло
Ален знАк е начертАн.
В глУха вЕчер за молИтва
в равнинАта съм призвАн.
С тЕжка Орис се намЯтам,
но в очИте дЕн светлЕй.
МонахИня е земЯта,
всИчки рОдни тУк милЕй.
РазпилЯхме се от нЕя
под лазУрното небЕ.
Тя от псАлми ще ни пЕе,
от псалтИр ще ни зовЕ.
ПАк ще дОйдем в равнинИте,
с крЪстна прАвда ще вървИм,
в мъдросттА на свЯти кнИги
жАдни Устни ще топИм.
***
Алый мрак в небесной черни
Начертил пожаром грань.
Я пришел к твоей вечерне,
Полевая глухомань.
Нелегка моя кошница,
Но глаза синее дня.
Знаю, мать-земля черница,
Все мы тесная родня.
Разошлись мы в даль и шири
Под лазоревым крылом.
Но сзовет нас из псалтыри
Заревой заре псалом.
И придем мы по равнинам
К правде сошьего креста
Светом книги голубиной
Напоить свои уста.
1916