Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Тръгна Господ като просяк беден,
любовта на хората да види.
Срещна старец, върху пън поседнал,
дъвче бавно къшея последен.
Старецът погледна този просяк,
по пътеката, с бастун железен,
и помисли: „Виж го, колко бос е
и залита, май,от глад болезнен.”
Приближи се Господ, скрил тъгата:
- Вижда се, сърцата им - корави...
Каза старецът прострял ръката:
„На, вземи... хапни за здраве”.
1914
Превод: август 2012 г.
***
ТрЪгна ГОспод като прОсяк бЕден,
любовтА на хОрата да вИди.
СрЕщна стАрец, върху пЪн посЕднал,
дЪвче бАвно кЪшея послЕден.
СтАрецът поглЕдна тОзи прОсяк,
по пътЕката, с бастУн желЕзен,
и помИсли: „ВИж го, кОлко бОс е
и залИта, мАй от глАд болЕзнен.”
ПриближИ се ГОспод, скрИл тъгАта:
ВИжда се, сърцАта им - корАви...
КАза стАрецът прострЯл ръкАта:
„НА, вземИ... хапнИ за здрАве”.
***
Шел Господь пытать людей в любови,
Выходил он нищим на кулижку.
Старый дед на пне сухом в дуброве,
Жамкал деснами зачерствелую пышку.
Увидал дед нищего дорогой,
На тропинке, с клюшкою железной,
И подумал: "Вишь, какой убогой,-
Знать, от голода качается, болезный".
Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:
Видно, мол, сердца их не разбудишь...
И сказал старик, протягивая руку:
"На, пожуй... маленько крепче будешь".
1914