Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Поскърцват в пътя си колите,
минават храсти, равнини,
параклисите за молитви
и кръстове от старини.
Тъга стаена е във мене
за вятъра в овес люлян.
Камбанен звън, дочул, зове ме,
неволно кръстя се с ръка.
Росийо ти, поле малинно,
река в небесна синева,
до болка и до радост мили
са твойте тъжни езера.
Скръбта ти е неизмерима
с мъглите в облачния бряг.
За тебе вяра, обич имам,
без тях не мога оживя.
Не ще отхвърля твойто робство,
съня си аз ще продължа –
да слушам как в полята росни
молитвено треви шептят.
1916
* * *
ПоскЪрцват в пЪтя си колИте,
минАват хрАсти, равнинИ,
парАклисите за молИтви
и крЪстове от старинИ.
ТъгА стаЕна е във мЕне
за вЯтъра в овЕс люлЯн.
КамбАнен звЪн, дочУл, зовЕ ме,
невОлно крЪстя се с ръкА.
РосИйо тИ, полЕ малИнно,
рекА в небЕсна синевА,
до бОлка и до рАдост мИли
са твОйте тЪжни езерА.
СкръбтА ти е неизмерИма
с мъглИте в Облачния брЯг.
За тЕбе вЯра, Обич Имам,
без тЯх не мОга оживЯ.
Не щЕ отхвЪрля твОйто рОбство,
сънЯ си Аз ще продължА –
да слУшам кАк в полЯта рОсни
молИтвено тревИ шептЯт.
* * *
Запели тесаные дроги,
Бегут равнины и кусты.
Опять часовни на дороге
И поминальные кресты.
Опять я теплой грустью болен
От овсяного ветерка.
И на известку колоколен
Невольно крестится рука.
О Русь, малиновое поле
И синь, упавшая в реку,
Люблю до радости и боли
Твою озерную тоску.
Холодной скорби не измерить,
Ты на туманном берегу.
Но не любить тебя, не верить -
Я научиться не могу.
И не отдам я эти цепи
И не расстанусь с долгим сном,
Когда звенят родные степи
Молитвословным ковылем.
1916