Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Там отвъд планините, доловете,
се извива крайселският път.
Виждам вечер на залез огньовете
и с коприва обвития плет.
Над кубетата сутрин на църквата
светъл пясък небесен синей
и прозвънват тревите крайпътните -
тях ги езерен вятър люлей.
Ала не зарад песните пролетни
аз милея равнинната шир
и с тъгата на жерава в полета
съм залюбил висок манастир.
Щом привечер лазурът смрачава се,
щом над моста изгрей зарево,
моя скитнице, ти приближаваш се
да се молиш пред кръста с любов.
И монасите, кротките жители,
слушаш жадно с молитва света.
Помоли се за мен пред Спасителя
и за моята грешна душа.
1916
-------------------------------
Там отвЪд планИните, долОвете,
се извИва крайсЕлският пЪт.
Виждам вЕчер на зАлез огньОвете
и с копрИва обвИтия плЕт.
Над кубЕтата сУтрин на цЪрквата
светъл пЯсък небЕсен синЕй
и прозвЪнват тревИте крайпЪтните -
тях ги Езерен вЯтър люлЕй.
Ала нЕ зарад пЕсните прОлетни
аз милЕя равнИнната шИр
и с тъгАта на жЕрава в пОлета
съм залЮбил висОк манастИр.
Щом привЕчер лазУрът смрачАва се,
щом над мОста изгрЕй заревО,
моя скИтнице, тИ приближАваш се
да се мОлиш пред крЪста с любОв.
И монАсите, крОтките жИтели,
слушаш жАдно с молИтва светА.
ПомолИ се за мЕн пред СпасИтеля
и за мОята грЕшна душА.
---------------------------
***
За горами, за желтыми долами
Протянулась тропа деревень.
Вижу лес и вечернее полымя,
И обвитый крапивой плетень.
Там с утра над церковными главами
Голубеет небесный песок,
И звенит придорожными травами
От озер водяной ветерок.
Не за песни весны над равниною
Дорога мне зеленая ширь -
Полюбил я тоской журавлиною
На высокой горе монастырь.
Каждый вечер, как синь затуманится,
Как повиснет заря на мосту,
Ты идешь, моя бедная странница,
Поклониться любви и кресту.
Кроток дух монастырского жителя,
Жадно слушаешь ты ектенью,
Помолись перед ликом Спасителя
За погибшую душу мою.
1916 г.