Този път, който тича в безкрая
и ме пали с горещи очи,
тихо моите болки гадае
и ме води към стръмни мечти...
Който може дъха ми да вземе
и от него да лумне в пожар.
В този път тръгвам сякаш без време
и ти давам живота си в дар.
И навярно, защото ранява
и ме буди в тревожните сънища,
всяка жажда към теб утолява,
но раздират го остри стърнища.
И защото на теб го нарекох –
само с тебе любов да намеря,
в него всичко човешко отрекох,
но дори да боли, той е верен.