Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на звук и светлина.
Наричам синевата с твойто име
и и говоря, падне ли нощта.
Искрите в здрача мислите ми палят,
от конски тропот кипва ми кръвта.
Във вените ми лудо вино пари-
родена в спомен, сбъдвам се в мечта.
Сега съм твоя, но не ме затваряй,
очите ми жадуват свобода.
Ще ти разкажа притча много стара
за обичта на скитаща жена.
Живяла преди хиляди години,
сърцето и пленило дързък мъж.
Наливала му обич с руйно вино,
копнеела го с всяка капка дъжд.
Била му вярна до мига, когато,
от страстната и обич полудял,
решил, че притежава и жената,
и цялата и дива красота.
Но тя била отгледана от вятъра,
звезди горели в нейните очи.
Във нощ безлунна тихо отлетяла,
Останал само спомен да вали…