Когато вечер, капнал от умора,
се връщаш тихомълком у дома
в езиците на лумнали огньове -
те чака жадна моята снага.
Когато отегчен от много думи,
немееш сред вековните гори,
в дълбокото на ручеите бистри
ще виждаш само моите очи.
Когато след досадната суетност,
избягаш горе, в синьото небе,
с виталните криле на всяка вечност
ще нарисуваш моето лице.
Когато след предателска десница,
заровиш длани в мократа земя,
и сетиш във недрата й девица -
това съм аз – любов и топлина.
Не ме очаквай в тих, спокоен делник.
Не ме търси в пресъхнали души.
Светкавица е всеки понеделник
във жаждата на странника.. Гърми.
Отеква нейде в тъмнината, бие –
звъни с гласа на непокорен чан.
Изпий ме ти, и аз ще те изпия,
а после... все по-жаден ще си с мен.