Тук никой не се ражда повече.
Тука само се умира.
Даже слънцето свети ялово.
Над последната ни квартира.
А един лешояд победно
днес надкрещя и вятъра:
„ Вий сте мойте добичета верни
в тази оглозгана
зимна държава.
Слава вам!
Слава…слава
…лава…ава…ва
….а-а-а…”
=========
Вече сме на главната релса.
Чакаме.
Да ни залюлеят.
Въздухът е в нежно –розово.
Как сладни
от кръвта ни говежда…
Аритмично пробляскват ножовете.
И заспива в зениците песен.
Сбогом, сбогом душици на кожите –
ще кръжим в лешояди.
До вечност…
Тук никой не се ражда вече.
Даже слънцето свети по мяра.
Ех, политат душите ни вечер.
Като в песни на Окуджава…