Из цикла "Песни из Константиново" болгарского поэта Атанаса Стоева
Цикл родился в ходе и после участия в конференции, посвященной Сергею Есенину
http://liternet.bg/publish20/at_stoev/
На волю, прочь, перешагни порог родного дома,
пропахший хлебом и теплом, и сладким детским сном.
Туда, где светлая мечта тебе махнет крылом,
взмывая гордо к небесам, безмолвным и бездонным –
тебя проводит отчий дом.
На волю, прочь, доверь судьбу свободе и простору,
иди туда, где воздух чист и ветром напоен,
где церкви "Матери Марии" слышен перезвон –
тебя зовут колокола к безмерности огромной
твоей души. Покинь свой дом!
* * *
Навън, навън, навън през този праг ухаещ
на топла тишина, на хляб и сладък детски сън,
където нещо друго и свободно, и отвън
простряло е крилата си невидими върху безкрая,
като във приказка – навън!
Навън, навън, навън просторите те викат,
от святото смирение пред бедността – навън,
където "Матери Марии" с хлопащия звън
на своята камбана вика те към бездната велика
на твоята душа – навън!