Тази вечер луната е синя.
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна…
Често вечер, на моя балкон
и разказвам как лудо обичам.
После вятърът с нежен поклон
се присламчва до нас на перваза,
закачливо ме гали с очи…
Кой на този немирник показа
как над моята вечер да бди?...
А луната, нали е лазурна,
му дарява куп сини мечти.
Бавно тръгва и с него пътува…
И след тях тъмнината мълчи…
Тази вечер луната е моя.
Знам, и утре ще бъде така.
И отново със мен ще говори
и със обич ще срича нощта…