Не страдам по измислена любов,
не съм отшелник, няма и да бъда,
това, че с вас не съм е благослов,
а славата ви жалка е присъда.
Мечтите ми не са за хляб и сол,
с които мерзостта ви да ме среща,
достоен свише, па макар и гол,
във вените кръвта ми е гореща.
Сърцето ми не тръпне за слова,
омазани притворно с думи модни,
Дивак съм си, но с истинска цена,
не чакайте от мен дела угодни.
Душата ми... високо е над вас,
снишени във стомашните си нужди,
не ме търсете, ами влезте в час,
перде не съм, оставате ми чужди.
Домът ми е в гората - пещера,
отворена за помислите чисти
високо по етажите сте, суета,
от тук погледна ли ви, все сте ниски.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Мне не чужды фантазии любви
Чего уж там – я точно не отшельник
Но с вами мне не просто говорить
Не только в этот жалкий понедельник.
Мечты мои не только хлеб и соль
И мерзости немалые встречались
И ничего что «гол я как сокол»
Зато на кровь мою не обижались.
Я не куплюсь на модные слова
Порой звучат они чудаковато
Покрутит ещё время жернова
Определит святых и виноватых.
Душа моя давно на небесах
А вы в быту наверное погрязли
Богатые и даже при усах
И столько вас накрашенных и разных.
Мой дом в лесу пещера из пещер
БлАгие думы в ней произносились
И вы напрасно к нам на адюльтер
С утра сегодня в гости появились.