Рибари слизаха
в деня си.
И думите напиваха
със вино.
Морето се надвесваше
в лицата им.
И бавно в тях
светът умираше…
От тъмните земи
блестеше зима…
зад стъпките и
в нас отминали.
Там…долу,
в кръчмата опушен,
денят потъваше.
Под чуждо име.
…А сънищата идваха
и си отиваха.
Като момичета
от нямо кино.
Зад пясъчните залези
на синьото
уплашени
скалите се отдръпваха.
В очите заблестяваха тогава
тържествените скелети на рибите
…а сънищата идваха. И си отиваха.
Ведно с осъмналите пристани.