Май не мога да бъда мечта,
че вися като камък на шия…
И горча…
Като жива вода
мога твоите болки да мия.
Да изчезвам в най-нежния миг,
да се връщам в най-тъжните мисли…
И когато нощта се смали
в ново утро и изгрев разлисти
да оставям към тебе следа -
две сълзи, дето спомени раждат…
Не, не искай да бъда мечта,
щом съм болката в твоята жажда…
Днес ме пий… и сега ме живей –
твоят ден днес разпуква в лозите…
И със обич в очите ми грей
щом реши да сънува звездите…