Във град непознат, изгубен по собствена воля,
вървя си безцелно, загледан във хора различни,
не питам за никой и никой за нищо не моля,
в безвремие свое, посоките чужди са мисли.
Във град непознат, а всъщност животът едва ли,
по нещо различен е в своята същност вулгарна,
забързани, гонещи, лутащи, чак не разбрали,
как дните изтичат безследно в матрица коварна.
Във град непознат, а същите нагли муцуни,
от бордове гледат, предлагат охолства и пищност
и нищо, че чужд съм, речта е със същите думи,
че вече, животът отдавна е станал на нищо.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
В город чужой я однажды попал поневоле
Ходил и бесцельно рассматривал лица различных людей
На узеньких улицах, в парках, домах, на футболе
Пафосно мыслил, как древний философ и лицедей.
Город чужой, но в нём нового будет едва ли
Различий немного и так же здесь люди вульгарны
Спешат одержимо, ах если б они понимали
Как дни улетают, закончился август коварный.
Город чужой, но такие же наглые лица
Взгляды их алчные и тоже стремленье к наживе
И не беспокоят их думы мои небылицы
Жизнь, как копейка остановилась на негативе.