Навярно тишината омагьосва
или магия срича във нощта
най-дръзките, неказани въпроси –
защо, къде, дали и докога?...
Защо си тръгна лятото от плажа
щом още има чайки на брега
и живи са лазурните миражи…
Къде отведе птичите ята?
Очите му, до влюбване солени,
дали все още търсят в утринта
онази обич, тръпнеща във вените
със жаждата за грях и свобода…
И докога дъждът ще бъде клетва
безмълвно догоряла в две тела?
Във тиха утрин вятърът нашепва –
навън дошла е вече есента…