Клятва Клетва

Йорданка Господинова
                Переводы: Олег Глечиков

На двора пак е тихо като в храм,
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях,
нетърпеливи и в потайна страст,
захвърлили забраните без страх,
танцуват блудно в тихия си транс.
А устните зоват като магнит –
отпивам те до дъно и съм истинска.
Избягали сме сякаш от света –
ръцете ни, изтръпнали от стискане.
На двора е горещо като в ад,
над нас луната страстно се съблича
и млечнобяла ти се вричам пак,
и с тази клетва знам, че те обичам.


КЛЯТВА
Перевод с болгарского Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/09/24/10046

На дворе так тихо, будто в храме,
В небе звёзды, словно свет свечей.
Где-то там, наш Бог живёт, над нами,
Сердцем знаем и душой своей.
Но телами всё-таки грешим,
В безудержной мы сгораем страсти,
Страх забыв, в огонь её, спешим,
Блудный танец  свой  исполнить, в трансе.
И уста влекут нас, как магнит,
Пьём до дна напиток свой инстинкта.
Света избегает,  кто грешит,
Ночь надёжная,  все думают, защита.
На дворе же, пекло, как в  Аду,
Раздеваюсь под луной, над нами,
И сияя белизной, иду,
В верности клянусь тремя словами:
Я, тебя, люблю!