Петко Илиев - Замръзнали спомени, перевод

Доктор Эф
Замръзнали спомени, сграда, порутен ветрилник,
стените съборени, мисли за минало вчера,
захвърлен, ръждясал, отдавна ненужен будилник,
заспали човеци,  приспани в  поредна  афера.
 
Сковано очакване, вързано с тежки вериги,
в душевни коптори заключена  радост  немее,
натрупани думи в отдавна забравени книги,
порой,  предизвикан,  доброто помита, беснее.
 
Надежди разбити в годините, дрипи съдрани,
по малко стопили се, само искрица навярно,
останала в някой незнаен , до днес да  я брани,
от мними  месии, обезчестили  живота вулгарно.
 
Замлъкнала песен, за вярата дето все  пита,
в гърлата ни гладни, отдавна застанала буца,
„Юнакът балкански“ затиснат, камара разбита,
душата му тлее във старец, снагата му куца.
 
Родино ми мила, вече си нямаш момчета,
дето курбан да ги даваш за чуждите сметки.
Що ли за празник ще бъде, Българийо  клета?
Роби не сме, но душите ни,  още са в клетки.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Память застыла и ветер прошёлся насильник
И хлынула мыслей о прошлом изрядная свора
И рухнули стены, и больше не нужен будильник
И спят человеки, пока происходит афёра.

И все ожидания в тяжких увиты веригах
На всякую радость расставили люди капканы
Об этом их мысли, надежды, заботы и книги
Гребут и гребут и гребут под себя горлопаны.

Все растворились во времени наши надежды
Всё отпылало, осталась лишь в сердце искрица
Увы твой защитник не встал, опустил свои вежды
И мнимый мессия в ворота коварно стучится.

Не слышится песен, и всё изменилось на свете
И ярость за веру хватает за горло жестоко
 Ах деточки-дети, простые балканские дети
Без веры душа словно старец-хромой одинокий.

Где, Родина милая, гомон твоих ребятишек
Наверное там где запахло большими деньгами
Не уж-то мы выросли все из коротких штанишек
Не уж-то душою навеки остались рабами.