„ПОПЫТКА ЗАВЕЩАНИЯ”
Ярослав Васильевич Смеляков (1912/1913-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОПИТ ЗА ЗАВЕЩАНИЕ
Умра ли, мойто тяло старо
с печална строгост, без сълзи
ти погреби край малка гара
под нежен навес на брези.
Това ми е необходимо –
да може в нощния сумрак
без спирка покрай мен да мине
с потракване забързан влак.
В дълбоката земя ще чакам
самотно, тъжно ден след ден,
но ще лети и святка в мрака
прозорче на вагон край мен.
А тоз проблясък без прокоба
ще е искрица в жизнен ред
и избледнявайки над гроба,
ще чезне някъде напред...
Ударения
ОПИТ ЗА ЗАВЕЩАНИЕ
УмрА ли, мОйто тЯло стАро
с печАлна стрОгост, бЕз сълзИ
ти погребИ край мАлка гАра
под нЕжен нАвес на брезИ.
ТовА ми е необходИмо –
да мОже в нОштния сумрАк
без спИрка покрай мЕн да мИне
с потрАкване забЪрзан влАк.
В дълбОката земЯ ште чАкам
самОтно, тЪжно дЕн след дЕн,
но ште летИ и свЯтка в мрАка
прозОрче на вагОн край мЕн.
А тОз проблЯсък бЕз прокОба
ште е искрИца в жИзнен рЕд
и избледнЯвайки над грОба,
ште чЕзне нЯкъде напрЕд...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ярослав Смеляков
ПОПЫТКА ЗАВЕЩАНИЯ
Когда умру, мои останки,
с печалью сдержанной, без слез,
похорони на полустанке
под сенью слабою берез.
Мне это так необходимо,
чтоб поздним вечером, тогда,
не останавливаясь, мимо
шли с ровным стуком поезда.
Ведь там лежать в земле глубокой
и одиноко и темно.
Лети, светясь неподалеку,
вагона дальнего окно.
Пусть этот отблеск жизни милой,
пускай щемящий проблеск тот
пройдет, мерцая, над могилой
и где-то дальше пропадет...
1945 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Ярослав Смеляков (Ярослав Васильевич Смеляков) е роден на 26 декември 1912/8 януари 1913 г. в гр. Луцк, Волинска губерния (сега на територията на Украйна). Участва в литературните кръжоци на в. „Комсомольская правда” и сп. „Огонёк”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). От 1934 до 1937 г. е репресиран. През 1937 г. е отговорен секретар на в. „Дзержинец”. Участник е във Великата отечествена война, като попада в плен. През 1945 г. след връщането му в СССР е затворен в лагер на Гулаг в Тулска област. След освобождаването му през 1948 г. работи като отговорен секретар на в. „Сталиногорская правда”, но през 1951 г. отново е арестуван и до 1955 г. е интерниран в заполярния гр. Инта. Реабилитиран е през 1956 г. Пише поезия в стила на социалистическия реализъм. Автор е на книгите „Работа и любовь” (1932 г.), „Кремлёвские ели” (1948 г.), „Лампа шахтёра” (1949 г.), „Строгая любовь” (1956 г.), „Разговор о главном” (1959 г.), „Работа и любовь” (1960 г.), „Золотой запас” (1962 г.), „День России” (1966 г.), „Связной Ленина” (1970 г.), „Декабрь” (1970 г.), „Служба времени” (1975 г.), „Стихотворения и поэмы” (1979 г.) и др. Носител е на Държавна награда на СССР (1967 г.). Участва в ръководствата на Съюза на писателите на СССР (от 1967 г.) и на Съюза на писателите на РСФСР (от 1970 г.). Умира на 28 ноември 1972 г. в Москва.