Отдавна
есента е хляб.
И сиво-синкава мъгла,
в която
щурецът днес е глух.
И сляп…потънал в шумата мечтател.
Тъй както в сън и тишина,
в сърце от свещ
на дълга зима
монахът крие любовта
под расото на своето име…
с икона,
пила светлина
и с напръстник вода
за болен
у мен живее есента.
От лист на нощен спомен.
Аз вярвам още
че е хляб.
И сън, и тишина,
и свещ за зима.
Или -
докоснат със ръка
дъх от забравена молитва.
Но зная – думите ще спрат.
Ще дойде в празния завой
тъмата.
Една жена от този свят
ще чуе.
И ще ме изпрати…